Множествена склероза

Това заболяване е демиелинизиращ енцефалит, който се характеризира с множество плаки на демиелинизация (разграждане на миелина), който обвива нервните влакна. Нервните проводници са запазени, което позволява след известен период от време да настъпи възстановяване, ремиелинизация и подобрение на състоянието на болните. Заболяването най-често протича на пристъпи. При всеки следващ пристъп се развива съединителна тъкан в областта на демиелинизацията, която възпрепятства ремиелинизацията и болните остават в различни трайни огнищни неврологични прояви. Етиологичната причина на мултиплената склероза все още не е ясна, но в патогенезата на заболяването лежат автоимунни процеси, насочени срещу миелина. За това говори и увеличеното количество на имуноглобулините в цереброспиналната течност. Като ключов фактор в развитието ѝ се приема ролята на околната среда и ролята на вируси.

 

Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта между 20-40, но може да се развие още в детска възраст, по-често боледуват жените.
Характерно е съчетанието между пирамидна и координационна симптоматика, а в една част от случаите има лезия на зрителния нерв (ретробулбарен неврит) с последващо темпорално побледняване на папилата при офталмоскопия.
Първия пристъп може да е съвсем дискретен и да протече с лека и преходна пирамидна хемипареза, координационна симптоматика, като спонтанен нистагъм, атаксия, сетивни нарушения или смо с ретробулбарен неврит със смущения на зрението. Понякога може да се появи преходно двойно виждане поради засягане на очедвигателните черепно-мозъчни нерви.
При следващи пристъпи тези прояви се появяват отново, но с по-изразена картина. Ликворният синдром е характерен – олигоклоналност при ликворната електрофореза, която обаче не еспецифична и се среща и при други заболявания. Магнитно-резонансната томография визуализира плаките на демиелизация в главния и гръбначния мозък. Множествената склероза може да протече по различни начини, най-общо хронично-ремитентен или хронично-прогресиращ ход с постепенно влошаване на състоянието и инвалидизация.

 

Не съществува лечение с траен успех, но въпреки това има няколко вида терапии с доказан такъв. Целта на тези терапии е да се възстановят компрометираните след атака функции, да се предотвратят нови атаки и предпазване на пациента от инвалидизация. При консервативното лечение на множествената склероза има редица нежелани странични ефекти. Много пациенти прибягват до помоща на алтернативна медицина, но при такива случаи липсват сериозни поддържащи научни изследвания.  

 

Но през 2009 г. в Швеция е разработен костюм за мускулна електростимулация при множествена склероза, инсулт, увреждания на периферната нервна система и церебрална парализа. През октомври 2017 г. компанията създадена от Лундквист за разработване и пускане на пазара костюмa Mollii, издава бубликация „ Теоретична рамка за клиничното приложение на костюма Mollii ”. В която се описва как електрическата стимулация на костюма, помага на спастичните мускули, като предизвиква сензорен вход и задейства мускулна активност в антагонистични мускули и предизвиква релаксация в спастичните мускули, като по този начин облекчава контракциите на меките тъкани. Също така е възможно невропластичността да бъде индуцирана, позволявайки дългосрочни подобрения в мускулния тонус и сила.

 

 

 

Източници:
Клинична медицина за фармацевти
Под редакцията на проф. Захарий Кръстев
https://www.ottobock.com/en-au/product/28XP1000