Остеоартроза

  Остеоартрозата е хронично ставно заболяване. Уврежда се ставния хрущял с последващо разрастване на костната тъкан под формата на остеофити (шипове).

Етиология - първична и вторична.
Етиологията на първичната остеоартроза е неизяснена. При вторичната остеоартроза етиологична роля имат възрастта, механичното свръхнатоварване на ставите, наднорменото тегло, генетични, ендокринни и метаболитни фактори, предшестващи възпалителни ставни заболявания, свръхупотреба на кортикостероиди вътреставно и други.

С напредване на възрастта намалява броя на хрущялните клетки (хондроцити) и тяхната метаболитна активност. Уврежда се колагенната фиброзна мрежа, сред която са разположени хондроцитите. Под влияние на генетични и метаболитни фактори, механично свръхнатоварване, затлъстяване, ставна нестабилност и други се стига до абнормен механичен стрес в ставите и в хрущяла и извънклетъчния матрикс. Изключително реактивната костна тъкан започва структурна адаптация чрез образуване на нова кост - субхондрална костна склероза и остеофити по ръбовете на ставния хрущял в областта на залавните места на ставната капсула и лигаментите.

Най-често засегнати са дисталните интерфалангеални стави, първата карпометакарпална става, коленните и тазобедрените стави, шийния и поясния отдел на гръбначния стълб и първата метатарзофалангеална става. 
Основния симптом е болката. В началото се появява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка. Локализира се в засегнатата става. С напредване на заболяването се появява при минимално движение и дори при почивка. В напреднал стадий събужда болния от сън. Обичайно се засилва непосредствено преди промяна на времето.
Характерно оплакване е сковаността при събуждане сутрин и след период на обездвижване през деня, продължава около 15 минути.
При прогресиране на болестта се ограничават движенията в засегнатите стави. Причина за това са увредените ставни повърхности, на мускулния спазъм и на възникналите флексионни контрактури. Често при движение се чува пукане и скърцане на ставата (крепитации). Появяват се при разрушаване на хрущяла и нарушаване на целостта на ставните повърхности. В късните стадии на заболяването ставите се уголемяват и деформират. Рядко се установява атрофия на периставната мукулатура, сублуксации. След травма, резки натоварвания и други може да настъпи активиране на остеоартроза - поява на оток, вътреставен излив и затопляне на кожата над ставата. 
Общото състояние на болните с остеоартроза е добро. Посочените симптоми и обективни прояви са характерни за остеоартрозата, но конкретната клинична картина, както и ходът на заболяването зависят от вида на засегнатата става (колянна - гонартроза, тазобедрена - коксартроза, на гръбначния стълб - спондилоартроза и др.).

 

Най-важното изследване при гонартрозата е рентгенографията на болезнените стави: фас и профил на коленете и гръбначния стълб, на таза и тазобедрените стави. Няма отклонения в лабораторните показатели. При активирана гонартроза може да се установи леко повишаване на СУЕ.
Лечение - консервативно, хирургично, физикално и рехабилитация.
Целта на лечението на пациентите е да се облекчат болката и дискомфорта, да се повиши подвижността в засегнатите стави, както и да се предотврати и прогресирането на заболяването. Общите мерки включват почивка, коригиране на факторите, които водят до ексцесивно натоварване на ставите и ползване на помощни средства - бастуни, канадки, ортези и други.
Диагнозата и Лечението се определят от лекар!

 

Източници:
Клинична медицина за фармацевти
Под редакцията на проф. Захарий Кръстев